ПРИТРЕПЀРВА МИ несв.; притрепѐри ми, мин. св. притрепѐри ми и (диал.) притрепѐра ми, св., непрех. Разг. 1. Изведнъж усещам вътрешна слабост, треперене от болка, силно чувство, вълнение. Още ме е яд на него и ми притреперва като го видя. Δ Децата много обичаха класния си и им притрепери, когато научиха, че е болен.
2. С предл. з а. Много силно искам, желая нещо, изпитвам необходимост от нещо. — Хей, момко, плюй си бързо в шепата и гаси цигарата! — стресна ме дрезгав тенор. .. — То и аз съм пушач — кротко рече синеокият, — и ми притреперва за цигарка, ама като гледам това богатство и си помисля — ако пламне, и аз ще трябва да се хвърлям в него. Н. Тихолов, ДКД, 161-162.
◊ Притреперва ми / притрепери ми под лъжичката. Разг. Изведнъж ми става лошо, прилошава ми (обикн. от глад, силна болка или вълнение).